21 may 2014, 22:57  

Константин и Елена

  Poesía » Otra
2.4K 1 3

Не ми изпраща никой знак,

че пролетта ни си отива

и идва топъл летен ад

на дяволи и самодиви.

 

Най сетне кишавият дъжд

се изваля и таз прогноза

с потоп библейски изведнъж

ще спре бита ни да тревожи.

 

И разливите от води,

по улици на градовете,

донесли толкова беди

ще оттекат и ще просветне.

 

На празника на Константин

и на царицата Елена

ще грейне пак в простора син

една усмихната вселена!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • еее, много ведро! Първият стих е разкошно лаконичен (дори и да е оксиморон това, което казвам)
  • Да благодаря за хубавото стихотворение, едва ли някой друг ще се сети по този начин да поздрави именяците !
  • Поздравления за актуалния отзвук...

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...