21.05.2014 г., 22:57  

Константин и Елена

2.4K 1 3

Не ми изпраща никой знак,

че пролетта ни си отива

и идва топъл летен ад

на дяволи и самодиви.

 

Най сетне кишавият дъжд

се изваля и таз прогноза

с потоп библейски изведнъж

ще спре бита ни да тревожи.

 

И разливите от води,

по улици на градовете,

донесли толкова беди

ще оттекат и ще просветне.

 

На празника на Константин

и на царицата Елена

ще грейне пак в простора син

една усмихната вселена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • еее, много ведро! Първият стих е разкошно лаконичен (дори и да е оксиморон това, което казвам)
  • Да благодаря за хубавото стихотворение, едва ли някой друг ще се сети по този начин да поздрави именяците !
  • Поздравления за актуалния отзвук...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...