Не ми изпраща никой знак,
че пролетта ни си отива
и идва топъл летен ад
на дяволи и самодиви.
Най сетне кишавият дъжд
се изваля и таз прогноза
с потоп библейски изведнъж
ще спре бита ни да тревожи.
И разливите от води,
по улици на градовете,
донесли толкова беди
ще оттекат и ще просветне.
На празника на Константин
и на царицата Елена
ще грейне пак в простора син
една усмихната вселена!
© Иван Христов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
