Не ми изпраща никой знак,
че пролетта ни си отива
и идва топъл летен ад
на дяволи и самодиви.
Най сетне кишавият дъжд
се изваля и таз прогноза
с потоп библейски изведнъж
ще спре бита ни да тревожи.
И разливите от води,
по улици на градовете,
донесли толкова беди
ще оттекат и ще просветне.
На празника на Константин
и на царицата Елена
ще грейне пак в простора син
една усмихната вселена!
© Иван Христов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
