4 июл. 2007 г., 14:46

Констатация

784 0 1
Откакто свят светува,
една е болестта неизлечима,
от която всяка личност боледува,
без надежда обозрима.

Туй, от що примират милиони,
не е работа шега,
разклащат ти се всичките
и наляга те тъга.

Заразяваш се когато, без да знаеш,
слееш реалния със своя свят
и започнеш с превишена скорост да мечтаеш,
а отсъства по шосетата ти КАТ.

За тоз проблем е нужно в "Пирогов"
нов отдел - за хора в неспособност
да живеят от любов,
със минал срок на годност.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венелин Стоичков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...