4.07.2007 г., 14:46

Констатация

783 0 1
Откакто свят светува,
една е болестта неизлечима,
от която всяка личност боледува,
без надежда обозрима.

Туй, от що примират милиони,
не е работа шега,
разклащат ти се всичките
и наляга те тъга.

Заразяваш се когато, без да знаеш,
слееш реалния със своя свят
и започнеш с превишена скорост да мечтаеш,
а отсъства по шосетата ти КАТ.

За тоз проблем е нужно в "Пирогов"
нов отдел - за хора в неспособност
да живеят от любов,
със минал срок на годност.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венелин Стоичков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...