Jul 4, 2007, 2:46 PM

Констатация

  Poetry
781 0 1
Откакто свят светува,
една е болестта неизлечима,
от която всяка личност боледува,
без надежда обозрима.

Туй, от що примират милиони,
не е работа шега,
разклащат ти се всичките
и наляга те тъга.

Заразяваш се когато, без да знаеш,
слееш реалния със своя свят
и започнеш с превишена скорост да мечтаеш,
а отсъства по шосетата ти КАТ.

За тоз проблем е нужно в "Пирогов"
нов отдел - за хора в неспособност
да живеят от любов,
със минал срок на годност.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венелин Стоичков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...