Конят
Един кон чувам -по нощите препуска!
Сутринта го скопяват,
между ягоди, здравец и риган,
под липа нацъфтяла.
Цяла нощ на гърба му луната се люшка,
а очите му черни се давят…
Цяла нощ от въжетата здрави настиган ,
своя дъх на тревата раздава..
По трети(последни) петли го скопяват.
Долу в ниското спира реката,
Гората любовно въздъхва
с шепот, който превръща във пара…
Чак тогава се пръкват нещата:
Циганина които смуква
прегорялата цигара,
ягоди,поляна,
здравеца по ритлите,
ригана край пътя…
Конят ли?
Все така по нощите препуска.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Динински Все права защищены
