daik (Георги Динински)
355 485
1.10.2016 г., 10:10 ч.

Конят 

  Поезия » Пейзажна
711 0 2

Един кон чувам -по нощите препуска!
Сутринта го скопяват,
между ягоди, здравец и риган,
под липа нацъфтяла.
Цяла нощ на гърба му луната се люшка,
а очите му черни се давят…
Цяла нощ от въжетата здрави настиган ,
своя дъх на тревата раздава..

По трети(последни) петли го скопяват.
Долу в ниското спира реката,
Гората любовно въздъхва
с шепот, който превръща във пара…

Чак тогава се пръкват нещата:
Циганина които смуква

прегорялата цигара,
ягоди,поляна,
здравеца по ритлите,
ригана край пътя…
Конят ли?
Все така по нощите препуска. 
 

© Георги Динински Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • О, яздила съм този кон, понякога ме е хвърлял, понякога аз сама го оставях, но все още нощем препускаме с него! Чудесна метафора!
  • Уникален замисъл, миг, чувство. Образно пресъсдадено. Интересна и мистериозна картина, но сякаш и позната...изживяна...Хареса ми!
Предложения
: ??:??