21 янв. 2009 г., 00:46

Копнеж 

  Поэзия » Любовная
730 0 5

Когато въглени във мен горят,
когато пак от пепел се възраждам,
жадувам аз за капка топлина
във този труден и объркан свят.

Не искам болка и отрова в душата си -
и нека няма сълзи, а радост да грее,
след тъгата пречистваща идва пак щастие
и отново усещаме, че живеем.

Протегни ръка  и пак усмихни ми се,
докосни ме с любов и отново ме сгрей,
отнеси ме в морето, в горите, сред нивите,
в сътворената наша земя ме копней.

© Евдокия Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??