evchet0 (Евдокия Иванова)
142 305
Jan 21, 2009, 12:46 AM

Копнеж 

  Poetry » Love
778 0 5

Когато въглени във мен горят,
когато пак от пепел се възраждам,
жадувам аз за капка топлина
във този труден и объркан свят.

Не искам болка и отрова в душата си -
и нека няма сълзи, а радост да грее,
след тъгата пречистваща идва пак щастие
и отново усещаме, че живеем.

Протегни ръка  и пак усмихни ми се,
докосни ме с любов и отново ме сгрей,
отнеси ме в морето, в горите, сред нивите,
в сътворената наша земя ме копней.

© Евдокия Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??