21 ene 2009, 0:46

Копнеж 

  Poesía » De amor
731 0 5

Когато въглени във мен горят,
когато пак от пепел се възраждам,
жадувам аз за капка топлина
във този труден и объркан свят.

Не искам болка и отрова в душата си -
и нека няма сълзи, а радост да грее,
след тъгата пречистваща идва пак щастие
и отново усещаме, че живеем.

Протегни ръка  и пак усмихни ми се,
докосни ме с любов и отново ме сгрей,
отнеси ме в морето, в горите, сред нивите,
в сътворената наша земя ме копней.

© Евдокия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??