evchet0 (Евдокия Иванова)
142 305
21.01.2009 г., 0:46 ч.

Копнеж 

  Поезия » Любовна
758 0 5

Когато въглени във мен горят,
когато пак от пепел се възраждам,
жадувам аз за капка топлина
във този труден и объркан свят.

Не искам болка и отрова в душата си -
и нека няма сълзи, а радост да грее,
след тъгата пречистваща идва пак щастие
и отново усещаме, че живеем.

Протегни ръка  и пак усмихни ми се,
докосни ме с любов и отново ме сгрей,
отнеси ме в морето, в горите, сред нивите,
в сътворената наша земя ме копней.

© Евдокия Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??