Копнеж
Когато въглени във мен горят,
когато пак от пепел се възраждам,
жадувам аз за капка топлина
във този труден и объркан свят.
Не искам болка и отрова в душата си -
и нека няма сълзи, а радост да грее,
след тъгата пречистваща идва пак щастие
и отново усещаме, че живеем.
Протегни ръка и пак усмихни ми се,
докосни ме с любов и отново ме сгрей,
отнеси ме в морето, в горите, сред нивите,
в сътворената наша земя ме копней.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евдокия Иванова Всички права запазени
