7 дек. 2011 г., 18:57

Копнеж

1.2K 0 4

Копнеж

 

Сладки думи, чувствена усмивка
от устни мили и желани.
Да остана поне за миг почивка
върху чувствата постлани.

Единствена картина - за утре обещание,
от очите кротки с поглед устремен.
Да остана в бленуваното предвещание -
без теб да нямам никога ни ден!

Милувка сластна, полъх нежен
от дъх на грижовно ти сърце.
Да остана в този миг безбрежен,
затворил любимото лице.

Нощта избутвана от светъл ден, облян,
мечтата срутва, пада от високо.
Слънцето изпепелява искания блян,
налага истина, дори да е жестоко.

Върви си, ден, ела ти, нощ!
Ела и донеси успокоението свое.
С теб копнежът придобива мощ,
туптене дава на сърцето мое.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Латинка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...