3 окт. 2015 г., 21:07

Копнеж

489 0 5

Живея, дишам, даже се

опитвам да творя!

Да пиша с думи да споделям...

Мъка и любов, дори и самота.

Защото в самота живея.

Вечер щом заспя,

сънувам моите провали!

Да мойте мечти за любовта.

Които ме терзаят и напомнят

че сам виновен съм си

за това.

Защо не се променя времето,

което кара ме да тръпна по

мига, мига във който учил съм

и чакал... Да усетя силата на

любовта.

Любов тъй близка, но далечна!

Объркана от чувства и мираж.

Несподелена, но сърдечна!

Споделена с листа и със вас!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубави коментари радвам се че ви е харесал стиха ми!
    Кала благодаря за подкрепата!Нали знаеш че Бог те тика на ръба по две причини ,едната е че винаги ще те подаде ръка за помощ а другата е че ще те научи да летиш!До нови !!!
    Рени благодаря за разходката по мойте стихове за мен това значи много!!!Прегрътки!!!
  • Ачо, привет! Харесва ми на твоята страничка - винаги искрен и затрогващ! Лека и спокойна вечер!
  • Вечер щом заспя,
    сънувам моите провали!
    Да моите мечти за любовта.
    Които ме терзаят и напомнят
    че сам виновен съм си
    за това......

    Не си сам, Ачо! Може би е съвпадение, но и при мен е така.... За жалост тези нощи са най-дълги и най-тежки... Не се предавай, макар аз да съм близо до ръба. Поздравления! Много ми хареса!
  • Благодаря ви мили момичета за топлите думи!За кой ли път ме подкрепяте!Благодаря ви!!!До нови Таничка ,Лейди !!!
  • Любовта е първо прошка,
    към себе си, прегърнала деня
    във който самотата-грешка
    объркала е пътя към дома.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...