3 oct 2015, 21:07

Копнеж

  Poesía
488 0 5

Живея, дишам, даже се

опитвам да творя!

Да пиша с думи да споделям...

Мъка и любов, дори и самота.

Защото в самота живея.

Вечер щом заспя,

сънувам моите провали!

Да мойте мечти за любовта.

Които ме терзаят и напомнят

че сам виновен съм си

за това.

Защо не се променя времето,

което кара ме да тръпна по

мига, мига във който учил съм

и чакал... Да усетя силата на

любовта.

Любов тъй близка, но далечна!

Объркана от чувства и мираж.

Несподелена, но сърдечна!

Споделена с листа и със вас!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубави коментари радвам се че ви е харесал стиха ми!
    Кала благодаря за подкрепата!Нали знаеш че Бог те тика на ръба по две причини ,едната е че винаги ще те подаде ръка за помощ а другата е че ще те научи да летиш!До нови !!!
    Рени благодаря за разходката по мойте стихове за мен това значи много!!!Прегрътки!!!
  • Ачо, привет! Харесва ми на твоята страничка - винаги искрен и затрогващ! Лека и спокойна вечер!
  • Вечер щом заспя,
    сънувам моите провали!
    Да моите мечти за любовта.
    Които ме терзаят и напомнят
    че сам виновен съм си
    за това......

    Не си сам, Ачо! Може би е съвпадение, но и при мен е така.... За жалост тези нощи са най-дълги и най-тежки... Не се предавай, макар аз да съм близо до ръба. Поздравления! Много ми хареса!
  • Благодаря ви мили момичета за топлите думи!За кой ли път ме подкрепяте!Благодаря ви!!!До нови Таничка ,Лейди !!!
  • Любовта е първо прошка,
    към себе си, прегърнала деня
    във който самотата-грешка
    объркала е пътя към дома.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...