aap (Ангел)
922 3582
3.10.2015 г., 21:07 ч.

Копнеж 

  Поезия
343 0 5

Живея, дишам, даже се

опитвам да творя!

Да пиша с думи да споделям...

Мъка и любов, дори и самота.

Защото в самота живея.

Вечер щом заспя,

сънувам моите провали!

Да мойте мечти за любовта.

Които ме терзаят и напомнят

че сам виновен съм си

за това.

Защо не се променя времето,

което кара ме да тръпна по

мига, мига във който учил съм

и чакал... Да усетя силата на

любовта.

Любов тъй близка, но далечна!

Объркана от чувства и мираж.

Несподелена, но сърдечна!

Споделена с листа и със вас!!!

© Ангел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубави коментари радвам се че ви е харесал стиха ми!
    Кала благодаря за подкрепата!Нали знаеш че Бог те тика на ръба по две причини ,едната е че винаги ще те подаде ръка за помощ а другата е че ще те научи да летиш!До нови !!!
    Рени благодаря за разходката по мойте стихове за мен това значи много!!!Прегрътки!!!
  • Ачо, привет! Харесва ми на твоята страничка - винаги искрен и затрогващ! Лека и спокойна вечер!
  • Вечер щом заспя,
    сънувам моите провали!
    Да моите мечти за любовта.
    Които ме терзаят и напомнят
    че сам виновен съм си
    за това......

    Не си сам, Ачо! Може би е съвпадение, но и при мен е така.... За жалост тези нощи са най-дълги и най-тежки... Не се предавай, макар аз да съм близо до ръба. Поздравления! Много ми хареса!
  • Благодаря ви мили момичета за топлите думи!За кой ли път ме подкрепяте!Благодаря ви!!!До нови Таничка ,Лейди !!!
  • Любовта е първо прошка,
    към себе си, прегърнала деня
    във който самотата-грешка
    объркала е пътя към дома.
Предложения
: ??:??