3.10.2015 г., 21:07

Копнеж

490 0 5

Живея, дишам, даже се

опитвам да творя!

Да пиша с думи да споделям...

Мъка и любов, дори и самота.

Защото в самота живея.

Вечер щом заспя,

сънувам моите провали!

Да мойте мечти за любовта.

Които ме терзаят и напомнят

че сам виновен съм си

за това.

Защо не се променя времето,

което кара ме да тръпна по

мига, мига във който учил съм

и чакал... Да усетя силата на

любовта.

Любов тъй близка, но далечна!

Объркана от чувства и мираж.

Несподелена, но сърдечна!

Споделена с листа и със вас!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубави коментари радвам се че ви е харесал стиха ми!
    Кала благодаря за подкрепата!Нали знаеш че Бог те тика на ръба по две причини ,едната е че винаги ще те подаде ръка за помощ а другата е че ще те научи да летиш!До нови !!!
    Рени благодаря за разходката по мойте стихове за мен това значи много!!!Прегрътки!!!
  • Ачо, привет! Харесва ми на твоята страничка - винаги искрен и затрогващ! Лека и спокойна вечер!
  • Вечер щом заспя,
    сънувам моите провали!
    Да моите мечти за любовта.
    Които ме терзаят и напомнят
    че сам виновен съм си
    за това......

    Не си сам, Ачо! Може би е съвпадение, но и при мен е така.... За жалост тези нощи са най-дълги и най-тежки... Не се предавай, макар аз да съм близо до ръба. Поздравления! Много ми хареса!
  • Благодаря ви мили момичета за топлите думи!За кой ли път ме подкрепяте!Благодаря ви!!!До нови Таничка ,Лейди !!!
  • Любовта е първо прошка,
    към себе си, прегърнала деня
    във който самотата-грешка
    объркала е пътя към дома.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...