24 нояб. 2020 г., 20:50  

Копнеж (За моята любима Таня Мир)

588 2 0

Копнея аз да те целуна

Копнея аз да погаля твоите коси

Копнея туй прекрасно тяло да прегърна,

но най-вече копнея ти да си до мен

и любовта и сърцето си ти да ми дадеш.

 

Ти сияеш като цвете,

никнещо през утрото на любовта.

Ти прекрасна моя

с аромат на ванилия

подлудяваш мен и

сърцето и душата ми копнеят те за теб.

 

Сърцето ми изгаря,

тъй като не мога да те зърна.

Но уви аз разбрах,

че ти с трепет

очакваш аз да те доближа,

и нищо не ще застане между нас,

защото копнежът е по-силен

и по-голям от всичко на света!

Как да ти призная,

че ти единствена присъстваш в мислите ми,

но знам само едно,

че поривът на любовта се засилва с всяка изминала секунда

и такъв е животът мила моя.

Копнението е любовта да възтържествува!

 

Посвещавам това стихотворение на моята любима Таня Мир

Автор: Даниел Кинг

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниел Кинг Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...