24.11.2020 г., 20:50  

Копнеж (За моята любима Таня Мир)

582 2 0

Копнея аз да те целуна

Копнея аз да погаля твоите коси

Копнея туй прекрасно тяло да прегърна,

но най-вече копнея ти да си до мен

и любовта и сърцето си ти да ми дадеш.

 

Ти сияеш като цвете,

никнещо през утрото на любовта.

Ти прекрасна моя

с аромат на ванилия

подлудяваш мен и

сърцето и душата ми копнеят те за теб.

 

Сърцето ми изгаря,

тъй като не мога да те зърна.

Но уви аз разбрах,

че ти с трепет

очакваш аз да те доближа,

и нищо не ще застане между нас,

защото копнежът е по-силен

и по-голям от всичко на света!

Как да ти призная,

че ти единствена присъстваш в мислите ми,

но знам само едно,

че поривът на любовта се засилва с всяка изминала секунда

и такъв е животът мила моя.

Копнението е любовта да възтържествува!

 

Посвещавам това стихотворение на моята любима Таня Мир

Автор: Даниел Кинг

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниел Кинг Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...