Копнеж по дома

6 дек. 2008 г., 20:23

Поэзия » Другая

1131 0 4

Ветре пролетен, почакай,

отнеси ме у дома,

че ми милно вече стана

за родна майка и баща.

Стискам длани и се моля

животът им да бъде лек,

живи и здрави да ги заваря,

завърна ли се някой ден.

Очи затварям и повтарям

молитвичка една,

и сякаш божията сила

душата ми връхлетя.

Понесох се над океани и морета,

в родината се връщам аз,

родна майка на двора да прегърна,

с блага дума на татко да отвърна.

После от китната градина

цветя ще набера,

най-красивите от тях

на мама аз ще подаря.

Ще изтрия сълзите и солени,

ще целуна очите и зачервени.

С ръка косите бели ще погаля

и свещ за здраве ще запаля.

На татко след време ще разкажа

как дълго време тежко аз живях,

как всеки ден за тях копнях

и от изтощение въобще не спях.

Че в чужбина трудно се живее,

никой там за тебе не милее.

Чужд сред свои там се чувстваш

и от мъка по дома се погубваш.