6 дек. 2008 г., 20:23

Копнеж по дома

1.5K 0 4
Ветре пролетен, почакай,отнеси ме у дома,че ми милно вече стана за родна майка и баща.Стискам длани и се моля животът им да бъде лек,живи и здрави да ги заваря, завърна ли се някой ден.Очи затварям и повтарям молитвичка една,и сякаш божията силадушата ми връхлетя.Понесох се над океани и морета,в родината се връщам аз,родна майка на двора да прегърна,с блага дума на татко да отвърна.После от китната градинацветя ще набера,най-красивите от тяхна мама аз ще подаря.Ще изтрия сълзите и солени,ще целуна очите и зачервени.С ръка косите бели ще погаляи свещ за здраве ще запаля.На татко след време ще разкажакак дълго време тежко аз живях,как всеки ден за тях копнях и от изтощение въобще не спях.Че в чужбина трудно се живее,никой там за тебе не милее. Чужд сред свои там се чувстваши от мъка по дома се погубваш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Григорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...