Копнеж по дома
Ветре пролетен, почакай,отнеси ме у дома,че ми милно вече стана за родна майка и баща.Стискам длани и се моля животът им да бъде лек,живи и здрави да ги заваря, завърна ли се някой ден.Очи затварям и повтарям молитвичка една,и сякаш божията силадушата ми връхлетя.Понесох се над океани и морета,в родината се връщам аз,родна майка на двора да прегърна,с блага дума на татко да отвърна.После от китната градинацветя ще набера,най-красивите от тяхна мама аз ще подаря.Ще изтрия сълзите и солени,ще целуна очите и зачервени.С ръка косите бели ще погаляи свещ за здраве ще запаля.На татко след време ще разкажакак дълго време тежко аз живях,как всеки ден за тях копнях и от изтощение въобще не спях.Че в чужбина трудно се живее,никой там за тебе не милее. Чужд сред свои там се чувстваши от мъка по дома се погубваш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Григорова Всички права запазени
