Копнеж по дома
Ветре пролетен, почакай,отнеси ме у дома,че ми милно вече стана за родна майка и баща.Стискам длани и се моля животът им да бъде лек,живи и здрави да ги заваря, завърна ли се някой ден.Очи затварям и повтарям молитвичка една,и сякаш божията силадушата ми връхлетя.Понесох се над океани и морета,в родината се връщам аз,родна майка на двора да прегърна,с блага дума на татко да отвърна.После от китната градинацветя ще набера,най-красивите от тяхна мама аз ще подаря.Ще изтрия сълзите и солени,ще целуна очите и зачервени.С ръка косите бели ще погаляи свещ за здраве ще запаля.На татко след време ще разкажакак дълго време тежко аз живях,как всеки ден за тях копнях и от изтощение въобще не спях.Че в чужбина трудно се живее,никой там за тебе не милее. Чужд сред свои там се чувстваши от мъка по дома се погубваш.
© Славка Григорова All rights reserved.
