5 янв. 2010 г., 00:41
Изтичам в безпределното ти лято,
домогнато от влажен птичи крясък,
изронена от истини в стакато
и бегло нарисувана от пясък.
........
Разливам се из сините мъгли
на зимата ти, тъжно откровена,
в самотните, затрупани вини -
прозрачна и почти новородена.
.......
Във дъхавата пролет на съня
рисувам само спомени за дъжд, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация