Копнежни сезони
Изтичам в безпределното ти лято,
домогнато от влажен птичи крясък,
изронена от истини в стакато
и бегло нарисувана от пясък.
........
Разливам се из сините мъгли
на зимата ти, тъжно откровена,
в самотните, затрупани вини -
прозрачна и почти новородена.
.......
Във дъхавата пролет на съня
рисувам само спомени за дъжд,
измъчени в лицето на деня
от облачни надежди, но без път.
...
По гънките на топлата ти есен
попивам стон. Дали се губя?
Усещам галещият полъх, тесен,
в душата ти, преди да се събудя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Геновева Христова Todos los derechos reservados
