Jan 5, 2010, 12:41 AM

Копнежни сезони 

  Poetry
758 0 16

 

 

 

Изтичам в безпределното ти лято,
домогнато от влажен птичи крясък,
изронена от истини в стакато
и бегло нарисувана от пясък.

........

Разливам се из сините мъгли
на зимата ти, тъжно откровена,
в самотните, затрупани вини -
прозрачна и почти новородена.

.......

Във дъхавата пролет на съня
рисувам само спомени за дъжд,
измъчени в лицето на деня
от облачни надежди, но без път.

...

По гънките на топлата ти есен
попивам стон. Дали се губя?
Усещам галещият полъх, тесен,
в душата ти, преди да се събудя.

 

 

 

 

 

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??