Изтичам в безпределното ти лято,
домогнато от влажен птичи крясък,
изронена от истини в стакато
и бегло нарисувана от пясък.
........
Разливам се из сините мъгли
на зимата ти, тъжно откровена,
в самотните, затрупани вини -
прозрачна и почти новородена.
.......
Във дъхавата пролет на съня
рисувам само спомени за дъжд, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up