13 дек. 2011 г., 21:05

Копнежно очакване

972 0 7

Потръпваща в очакване свенливо,
с звезди в небето бляскаше нощта,
когато всичко пак ще е красиво
и пак ще дишат в заедност сърца.

С воал ще ги прегръща в тъмнината,

потайно ще ги крие от деня,
а после с много обич в тишината
ще им изпее  химн за  любовта.

Ръцете им ще сплита тя обетно,

телата страстни думи да шептят,
а устните магийно, многоцветно
дъги ще пращат, пълни със заряд.

Потръпваща в очакване звънеше

от страсти, от желания нощта,
сливане отдадено копнееше
на две души... събрани във една.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ако двете души се съберат в една, няма преграда, която да ги спре, Танче!!!

    поздравления!!!
  • Две души в една - всичко си казала, Таня!
    Прекрасен стих!
  • Нощта, когато тръпнолика чака,
    да слее две души в една.
    Една комета очертава мрака,
    и се разбулва цветна любовта!
    Браво, Таничка!
  • Копнежно-топла страст!
    Поздрав, Таня!
  • "Потръпваща в очакване звънеше
    от страсти, от желания нощта,
    сливане отдадено копнееше
    на две души... събрани във една."

    Нежно и красиво!Прекрасен стих!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...