30 янв. 2020 г., 12:18

Коприна и сатен

782 1 3

Не мога да се спра да те целувам.

Дъхът ти е горещ безкраен ден.

И пръстите не спират да рисуват

по кожата - коприна и сатен.

 

Ръцете ми в косите ти се скриват,

лицето ти по-близо е до мен.

А устните ми вихрено се сливат

със твоите - коприна и сатен.

 

Съгласна ли си заедно да открием

как вечността превръща се в момент?

Поглеждаш ме и нежно ме обливаш

с очите си - коприна и сатен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...