30.01.2020 г., 12:18

Коприна и сатен

778 1 3

Не мога да се спра да те целувам.

Дъхът ти е горещ безкраен ден.

И пръстите не спират да рисуват

по кожата - коприна и сатен.

 

Ръцете ми в косите ти се скриват,

лицето ти по-близо е до мен.

А устните ми вихрено се сливат

със твоите - коприна и сатен.

 

Съгласна ли си заедно да открием

как вечността превръща се в момент?

Поглеждаш ме и нежно ме обливаш

с очите си - коприна и сатен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...