30.01.2020 г., 12:18

Коприна и сатен

779 1 3

Не мога да се спра да те целувам.

Дъхът ти е горещ безкраен ден.

И пръстите не спират да рисуват

по кожата - коприна и сатен.

 

Ръцете ми в косите ти се скриват,

лицето ти по-близо е до мен.

А устните ми вихрено се сливат

със твоите - коприна и сатен.

 

Съгласна ли си заедно да открием

как вечността превръща се в момент?

Поглеждаш ме и нежно ме обливаш

с очите си - коприна и сатен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...