Копринените нишки на тъгата

Поэзия » Любовная

617 8 18

КОПРИНЕНИТЕ НИШКИ НА ТЪГАТА

Не зная в колко тишини

ще побера последната си буря.

Подир вменените вини

душата ми е преорана угар.

Кървят стърнища и бодли,

пороят пепелта им ще удави.

Навярно дълго ще боли,

преди докрая всичко да забравя.

О, аз горях и прегорях!

Но става тъмно, здрачът се разлива.

Благодарна съм, че оцелях

и подир щормите оставам жива.

Сънят ми – къс и дъжделив,

забулва се в мъгла и става сиво.

Простен си. И бъди щастлив.

Красиво беше, толкова красиво!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Впечатляваща с искреността си изповедност, от която загорчава при съпреживяване, но кара читателя да се превърне в твой приятел, Валка!
Изхвърли от душата си само лошите спомени, хубавите да продължат да светят в прекрасните ти стихове!💟

2021-03-30T21:11:35+03:00
yotovava (Валентина Йотова)

Ще ми се да потъна в тая мъгла, Ирина.

2021-03-30T21:04:11+03:00
yotovava (Валентина Йотова)

Благодаря, Скитнице

2021-03-28T11:42:18+03:00
donchevav (Венета)

Обичам стиховете ти, Валя - докосват ме силно, преподреждат нещо в мен. Винаги се откривам в тях, за каквото и да пишеш. Голям фен съм ти Не толкова защото трептим на една честота, колкото, мисля си, заради таланта ти - огрява всичко, до което се докосне.
Изкушавам се и аз да се впусна в аргументация с какво точно ме е развълнувало това стихотворение, но май по-добре е просто да благодаря. Благодаря ти!

2021-03-27T21:33:47+02:00
yotovava (Валентина Йотова)

Благодаря, Калине

2021-03-27T14:35:23+02:00