17 мар. 2021 г., 15:36

Копринените нишки на тъгата 

  Поэзия » Любовная
511 8 18
КОПРИНЕНИТЕ НИШКИ НА ТЪГАТА
Не зная в колко тишини
ще побера последната си буря.
Подир вменените вини
душата ми е преорана угар.
Кървят стърнища и бодли,
пороят пепелта им ще удави.
Навярно дълго ще боли,
преди докрая всичко да забравя.
О, аз горях и прегорях!
Но става тъмно, здрачът се разлива.
Благодарна съм, че оцелях ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Все права защищены

Предложения
: ??:??