Копринените нишки на тъгата
КОПРИНЕНИТЕ НИШКИ НА ТЪГАТА
Не зная в колко тишини
ще побера последната си буря.
Подир вменените вини
душата ми е преорана угар.
Кървят стърнища и бодли,
пороят пепелта им ще удави.
Навярно дълго ще боли,
преди докрая всичко да забравя.
О, аз горях и прегорях!
Но става тъмно, здрачът се разлива.
Благодарна съм, че оцелях
и подир щормите оставам жива.
Сънят ми – къс и дъжделив,
забулва се в мъгла и става сиво.
Простен си. И бъди щастлив.
Красиво беше, толкова красиво!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
Не толкова защото трептим на една честота, колкото, мисля си, заради таланта ти - огрява всичко, до което се докосне.
