yotovava (Валентина Йотова)
2631 22232
17 mar 2021, 15:36

Копринените нишки на тъгата 

  Poesía » De amor
447 8 18

КОПРИНЕНИТЕ НИШКИ НА ТЪГАТА

 

Не зная в колко тишини

ще побера последната си буря.

Подир вменените вини

душата ми е преорана угар.

 

Кървят стърнища и бодли,

пороят пепелта им ще удави.

Навярно дълго ще боли,

преди докрая всичко да забравя.

 

О, аз горях и прегорях!

Но става тъмно, здрачът се разлива.

Благодарна съм, че оцелях

и подир щормите оставам жива.

 

Сънят ми – къс и дъжделив, 

забулва се в мъгла и става сиво.

Простен си. И бъди щастлив.

Красиво беше, толкова красиво!

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Впечатляваща с искреността си изповедност, от която загорчава при съпреживяване, но кара читателя да се превърне в твой приятел, Валка!
    Изхвърли от душата си само лошите спомени, хубавите да продължат да светят в прекрасните ти стихове!💟
  • Ще ми се да потъна в тая мъгла, Ирина.
  • Благодаря, Скитнице
  • Обичам стиховете ти, Валя - докосват ме силно, преподреждат нещо в мен. Винаги се откривам в тях, за каквото и да пишеш. Голям фен съм ти Не толкова защото трептим на една честота, колкото, мисля си, заради таланта ти - огрява всичко, до което се докосне.
    Изкушавам се и аз да се впусна в аргументация с какво точно ме е развълнувало това стихотворение, но май по-добре е просто да благодаря. Благодаря ти!
  • Благодаря, Калине
  • Харесах!
  • Първо ми хареса - ритъм, мисъл, израз, чувство.
    Нали съм си формалист - погледнах и постройката на стихотворението - срички, стъпки - ами доста сложно- но от душа! Така мисля - просто един любител-лаик. Това не ми попречи много да го харесам. В литературата винаги отделям лирическия герой от автора, дори и те понякога да се сливат. Харесва ми да чета такива неща, които задават задачи на мисълта на читателя...
  • Тъга със кадифена ръкавица...
  • Тъжно и красиво стихотворение!
  • !!!
  • "Простен си. И бъди щастлив.
    Красиво беше, толкова красиво!"!
  • 🥀 Красива душа, красиво стихотворение.
  • Искрен и красив стих!
  • Пожелавам ти мъглата на забравата. Искрено.
    Много хубаво написано. Съпреживях го до последния ред.
  • ох, Наденце, а така ми се иска, мила, да забравя...
  • Копринено в своята тишина и красота...
  • Помни го, Вале! Това ни прави хора... Красив стих!
  • Няма да забравиш, Валенце. И не бива. Имало е защо.
Propuestas
: ??:??