Корабче с платна
Щрак и лампата угасва! "Лека нощ!" -
с целувка мама ме зави, но тя не знае,
че сега започват😀 лудориите ми до зори.
Корабче с платна си имам, нощна лампа,
с нея правим си шеги. Ръка протягам
и я вземам, спускаме се в приказни води.
А там ме чакат принцове, принцеси, пирати,
великани, змейове дори. В приключения
без страх потеглям към планети и звезди.
На Луната има стражи, кратери и пушечни
безброй реки, а малко рошаво човече
ни приветства, ококорило учудено очи.
На корабчето бързо скача, в този час като
мен не му се спи. "Тръгвай бързо!" - то ми
казва - "Докрай платната опъни!".
Приключението бе невероятно, видях Земята в танц да се върти, видях звездите
как блестят и Слънцето в огньове как гори.
"Ставай вече!" - беше мама - " Училището те зове!". Пред огледалото очи разтърках иии...
от там ми махна мъничкото рошаво дете.
В огледалото и днес го виждам, но нямам
корабче с платна. Пораснах, подарих го
да пътешестват с него малките деца.
23.11.2022г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Атанасова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
