23.11.2022 г., 10:29 ч.

Корабче с платна 

  Поезия » За деца, Друга
723 7 13

Щрак и лампата угасва! "Лека нощ!" -
с целувка мама ме зави, но тя не знае,
че сега започват😀 лудориите ми до зори.

Корабче с платна си имам, нощна лампа,
с нея правим си шеги. Ръка протягам
и я вземам, спускаме се в приказни води.

А там ме чакат принцове, принцеси, пирати,
великани, змейове дори. В приключения
без страх потеглям към планети и звезди.

На Луната има стражи, кратери и пушечни
безброй реки, а малко рошаво човече
ни приветства, ококорило учудено очи.

На корабчето бързо скача, в този час като
мен не му се спи. "Тръгвай бързо!" -  то ми
казва - "Докрай платната опъни!".

Приключението бе невероятно, видях Земята в танц да се върти, видях звездите
как блестят и Слънцето в огньове как гори.

"Ставай вече!" - беше мама - " Училището те зове!". Пред огледалото очи разтърках иии...

от там ми махна мъничкото рошаво дете.

В огледалото и днес го виждам, но нямам
корабче с платна. Пораснах, подарих го
да пътешестват с него малките деца.

23.11.2022г.

© Теодора Атанасова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??