Кореспонденция

Едва те познавам, чета само писмата ти,
с тях ме обсебваш, за теб да мечтая,
със буен плам описваш душата си
и тяло такова, каквото желая..

Аз не излъгах, че съм с чувство за хумор,
доста забавен и с топли очи,
ти ми написа: "Просто си супер!"
"Много си мила! Също и ти!"...

В кой век живеем? Пращам ти снимка!
От моята поща с електронен адрес,
от всички Жени ти си моя любимка,
ела с мен на среща, точно във шест!...

Не ми отговори, но аз се надявам
да дойдеш, навярно с черната рокля,
обгърнала твоето пламенно тяло,
тази примамка, възбуждаща клопка...

Но ти не дойде... а толкова исках...
Прибрах се ядосан, налях питие,
виртуална Жена, електронни усмивки...
С този моя късмет, накъде?

Вече не пишеш, нито пък аз,
често ми липсва твоето "Как си?"
мълчим си от някакъв глупав инат,
а толкова много липсват ни страсти...

Спряло е времето, в часове до съня,
преди да си легна, в самота уморен,
и тъкмо си мислех дали си сама...
прочетох: "Не си ми написал къде?"...

28.03.2013
Д. Антонов (diester)