Короната

28 апр. 2017 г., 18:07

Поэзия » Философская

361 0 2

Стъпка по стъпка вървя.

Приближава неизбежното утре.

Будна или ще спя,

часовникът удря последна секунда.

Нарамила само душа –

тя е бебе, скътано в пазва.

Будна или ще спя,

рисувам деня, в който ще вляза.

Оставям си знаците, с въздишка и плач,

и с някоя светла усмивка.

Какво ли в дните не преживях.

Напред ме чака почивка.

Всяка стъпка е семе в пръстта

и кълнове никнат след мен.

Нарамила само едната душа,

тя корона е, но също и бреме!