Короната
Стъпка по стъпка вървя.
Приближава неизбежното утре.
Будна или ще спя,
часовникът удря последна секунда.
Нарамила само душа –
тя е бебе, скътано в пазва.
Будна или ще спя,
рисувам деня, в който ще вляза.
Оставям си знаците, с въздишка и плач,
и с някоя светла усмивка.
Какво ли в дните не преживях.
Напред ме чака почивка.
Всяка стъпка е семе в пръстта
и кълнове никнат след мен.
Нарамила само едната душа,
тя корона е, но също и бреме!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слава Костадинова Всички права запазени
