3 июн. 2007 г., 12:20

Кошмар

580 0 3
 

Кошмар

otkrovenia.com



На Марс се разрази страхотна буря.

Напълни дробовете ми със прах.

Ах, как се молех аз да се събудя.

Кошмара да премахна не успях.


Погледнах към небето замъглено.

Земята синя в него не съзрях.

Последен гърч. Съзнание стеснено.

Задавен вопъл... и след туй умрях.


Сърцето ми туптеше ускорено.

Пробудих се и вече съм разбрал.

На бъдещ астронавт, определено,

смъртта, в съня си, аз съм преживял.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Варчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...