3 июн. 2007 г., 12:20

Кошмар

578 0 3
 

Кошмар

otkrovenia.com



На Марс се разрази страхотна буря.

Напълни дробовете ми със прах.

Ах, как се молех аз да се събудя.

Кошмара да премахна не успях.


Погледнах към небето замъглено.

Земята синя в него не съзрях.

Последен гърч. Съзнание стеснено.

Задавен вопъл... и след туй умрях.


Сърцето ми туптеше ускорено.

Пробудих се и вече съм разбрал.

На бъдещ астронавт, определено,

смъртта, в съня си, аз съм преживял.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Варчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....