Кошмар
otkrovenia.com
На Марс се разрази страхотна буря.
Напълни дробовете ми със прах.
Ах, как се молех аз да се събудя.
Кошмара да премахна не успях.
Погледнах към небето замъглено.
Земята синя в него не съзрях.
Последен гърч. Съзнание стеснено.
Задавен вопъл... и след туй умрях.
Сърцето ми туптеше ускорено.
Пробудих се и вече съм разбрал.
На бъдещ астронавт, определено,
смъртта, в съня си, аз съм преживял.
© Петър Варчев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
