3.06.2007 г., 12:20

Кошмар

573 0 3
 

Кошмар

otkrovenia.com



На Марс се разрази страхотна буря.

Напълни дробовете ми със прах.

Ах, как се молех аз да се събудя.

Кошмара да премахна не успях.


Погледнах към небето замъглено.

Земята синя в него не съзрях.

Последен гърч. Съзнание стеснено.

Задавен вопъл... и след туй умрях.


Сърцето ми туптеше ускорено.

Пробудих се и вече съм разбрал.

На бъдещ астронавт, определено,

смъртта, в съня си, аз съм преживял.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Варчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...