Patrizzia (Надежда Ангелова)
2252 18482
5 мая 2020 г., 15:44  

Кошмар 

  Поэзия » Другая
533 5 9

Нещо тъмно, мъгливо по черните друмища  скита,
от  кошмари в неистова болка родено.
Драска с нокти безсъница и от продънено сито,
плаче нощ. И обвита в поветица стене.  


Сред блата кафеникави ставам папур и тръстика,
и огъва ме вятър. Зловещо  за мен е.
Мъх вековен безжалостно все към лицето ми тика,
гълтам въздух едва. И пълзя - на колене.

 

Улулицата, скритата в гнило дърво се присмива.
Бледен Месец очите си с облак затиска.
Сипна бледа зората на изток, едва - полужива...
И надежда мочура в душата разплиска...


 

 


 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Извинявам се, за закъснението, приятели! Благодаря ви, от сърце!
  • Изгледах филм на ужасите.
    Поздрави за прекрасната творба !
    Отивам да ми леят куршум.
  • Нещо мистериозно което кара човек да потръпне.
    Харесах!
  • Завет, Дени, благодаря ви! Лава и пепел, до небесата, Пепи.
  • Изригнал е вулканът ПАК! Страхотия!
  • Ох, Наде..
  • Ами ясно - четох по телефона в движение и тъкмо бях пред огледалото.
    А за красотата и въздействието на стиховете изобщо не споря. Страхотно!
  • Защо пък на теб, сенсей? Просто изби болката, която подтисках почти три месеца - с красиви стихове, смях, през сълзи...Поолекна ми, като отрова се изля...
  • Видях заглавието и си викам: на мен ли е посветено?
    А после го харесах. Като огледален образ сутрин в неделя.
Предложения
: ??:??