Кошмар
Нещо тъмно, мъгливо по черните друмища скита,
от кошмари в неистова болка родено.
Драска с нокти безсъница и от продънено сито,
плаче нощ. И обвита в поветица стене.
Сред блата кафеникави ставам папур и тръстика,
и огъва ме вятър. Зловещо за мен е.
Мъх вековен безжалостно все към лицето ми тика,
гълтам въздух едва. И пълзя - на колене.
Улулицата, скритата в гнило дърво се присмива.
Бледен Месец очите си с облак затиска.
Сипна бледа зората на изток, едва - полужива...
И надежда мочура в душата разплиска...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
