Кошмар
телата ни нежно в едно се преплитат,
а после сърцето самотно се пита,
защо си отиваш? Защо ли отлиташ?
Проклетата вечер отново приижда,
как ти си отиваш, единствено виждам,
привеждам глава, сълзите потичат,
да те намразя – това се заричам.
Целуваш ме нежно и прага прекрачваш,
по стълбите слизаш, а аз се вторачвам,
отново самотата проклинам,
плача, уморявам се – накрая заспивам.
Събуждам се рано, отварям очи,
кошмари сънувах, там беше и ти,
видях те до друга, целуваше нея,
не те и погледнах, неможах да посмея.
След миг осъзнах се, навън беше светло,
За тебе помислих, усмихнах се ведро,
Кошмарът си тръгна, ти при мене остана,
Сънувах отново, чух сватбена камбана.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Все права защищены