19 февр. 2006 г., 23:04

Кошмар 

  Поэзия
660 0 0
Греховна сянка над двама ни скита,
телата ни нежно в едно се преплитат,
а после сърцето самотно се пита,
защо си отиваш? Защо ли отлиташ?

Проклетата вечер отново приижда,
как ти си отиваш, единствено виждам,
привеждам глава, сълзите потичат,
да те намразя – това се заричам.

Целуваш ме нежно и прага прекрачваш,
по стълбите слизаш, а аз се вторачвам,
отново самотата проклинам,
плача, уморявам се – накрая заспивам.

Събуждам се рано, отварям очи,
кошмари сънувах, там беше и ти,
видях те до друга, целуваше нея,
не те и погледнах, неможах да посмея.

След миг осъзнах се, навън беше светло,
За тебе помислих, усмихнах се ведро,
Кошмарът си тръгна, ти при мене остана,
Сънувах отново, чух сватбена камбана.

© Петя Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??