Греховна сянка над двама ни скита,
телата ни нежно в едно се преплитат,
а после сърцето самотно се пита,
защо си отиваш? Защо ли отлиташ?
Проклетата вечер отново приижда,
как ти си отиваш, единствено виждам,
привеждам глава, сълзите потичат,
да те намразя – това се заричам.
Целуваш ме нежно и прага прекрачваш,
по стълбите слизаш, а аз се вторачвам,
отново самотата проклинам,
плача, уморявам се – накрая заспивам. ...