19.02.2006 г., 23:04

Кошмар

928 0 0
Греховна сянка над двама ни скита,
телата ни нежно в едно се преплитат,
а после сърцето самотно се пита,
защо си отиваш? Защо ли отлиташ?

Проклетата вечер отново приижда,
как ти си отиваш, единствено виждам,
привеждам глава, сълзите потичат,
да те намразя – това се заричам.

Целуваш ме нежно и прага прекрачваш,
по стълбите слизаш, а аз се вторачвам,
отново самотата проклинам,
плача, уморявам се – накрая заспивам.

Събуждам се рано, отварям очи,
кошмари сънувах, там беше и ти,
видях те до друга, целуваше нея,
не те и погледнах, неможах да посмея.

След миг осъзнах се, навън беше светло,
За тебе помислих, усмихнах се ведро,
Кошмарът си тръгна, ти при мене остана,
Сънувах отново, чух сватбена камбана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...