Ти спиш и отново виждаш мен;

                            Бавно,полека попадаш в моя плен.

                                                           Сънят почти до болка ти е познат-

                                                           раздирам сърцето ти пак и пак.

                                                            Но днес е различно,днес идвам сама

                                                            със студена омая да ти отмъстя.

                                                            Спиш ли?Май,че те събудих,

                                                            но защо ме гледаш така?

                                                            Нима след толкова години ме позна?-

                                                            Или стресна те образът ми облян в сълзи,

                                                            който нощ след нощ в съня те следи.

                                                            А сънищата не се сбадвали,нали?

                                                            Няма нужда да си правя труда,

                                                            ризата ти пада сама-иска смъртта ти и тя.

                                                            Няма да карам да чака,протягам ръка-

                                                            душата от тялото да разделя...

                                                            Крещиш и се събуждаш в сълзи,

                                                            виждаш само сянка да палзи,

                                                            но чуваш отново и отново смеха

                                                            на доволно отдалечаваща се жена!