6.03.2006 г., 12:05

Кошмар

1.4K 0 2

                       Ти спиш и отново виждаш мен;

                            Бавно,полека попадаш в моя плен.

                                                           Сънят почти до болка ти е познат-

                                                           раздирам сърцето ти пак и пак.

                                                           

                                                            Но днес е различно,днес идвам сама

                                                            със студена омая да ти отмъстя.

                                                            Спиш ли?Май,че те събудих,

                                                            но защо ме гледаш така?

                                                           

                                                            Нима след толкова години ме позна?-

                                                            Или стресна те образът ми облян в сълзи,

                                                            който нощ след нощ в съня те следи.

                                                            А сънищата не се сбадвали,нали?

                                                          

                                                            Няма нужда да си правя труда,

                                                            ризата ти пада сама-иска смъртта ти и тя.

                                                            Няма да карам да чака,протягам ръка-

                                                            душата от тялото да разделя...

                                                           

                                                            Крещиш и се събуждаш в сълзи,

                                                            виждаш само сянка да палзи,

                                                            но чуваш отново и отново смеха

                                                            на доволно отдалечаваща се жена! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мисля,че е изпълнено с много болка и дълбок смисъл.Браво,че си уловила силата на идеята.Дай да прочетем и още нещо.
  • Много е интересно.Допадна ми.Само си подравни първите два реда

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...