Ти спиш и отново виждаш мен;
Бавно,полека попадаш в моя плен.
Сънят почти до болка ти е познат-
раздирам сърцето ти пак и пак.
Но днес е различно,днес идвам сама
със студена омая да ти отмъстя.
Спиш ли?Май,че те събудих,
но защо ме гледаш така?
Нима след толкова години ме позна?-
Или стресна те образът ми облян в сълзи,
който нощ след нощ в съня те следи.
А сънищата не се сбадвали,нали? ...