(стихотворение на ужасите)
Гарвани черни от нощен кошмар
с облаци тъмни се губят във мрака.
Лоша прокоба в прокълнат олтар
в своята обител дебне и чака.
Ето я - грозната част на света
в своята маска на гняв и омраза
с гробищен танц ме завлича в пръстта,
в тъмната дупка на гнет и проказа.
Аз се изтласквам, излизам от там,
вдигам се, бягам към моето спасение
с паника страшна и ужас голям, ...