Кошмарен сън
Кошмарен сън
(стихотворение на ужасите)
Гарвани черни от нощен кошмар
с облаци тъмни се губят във мрака.
Лоша прокоба в прокълнат олтар
в своята обител дебне и чака.
Ето я - грозната част на света
в своята маска на гняв и омраза
с гробищен танц ме завлича в пръстта,
в тъмната дупка на гнет и проказа.
Аз се изтласквам, излизам от там,
вдигам се, бягам към моето спасение
с паника страшна и ужас голям,
гадост кошмарна и отвращение.
Виждам прекрасната къща пред мен,
скривам се вътре със плаха надежда.
за да намеря покоя смирен,
с тиха реалност в красива одежда.
Лампата светна, врата се разби,
призрачни сенки танцуваха в мрака.
тръгвам да бягам от рая фалшив
в дебрите тъмни на буренака.
Бягам и викам с отчаян брътвеж,
твари неземни ме гонят във здрача,
сам под небето сред мрака невеж
към прокълнатото бъдеще крача.
Сенки ужасни се лутат безчет,
страшни вампири и духове ходят,
мрачни видения скитат навред,
грозни, злокобни чудовища бродят.
Будя се с викове, плувнал във пот,
гледам замаян, задъхан, уплашен.
Връщам се бавно към моя живот
с бледи моменти от този сън страшен!
© Донко Найденов All rights reserved.
