19 сент. 2008 г., 10:20

Кошмари от любов...

1.1K 0 0

В нощта студена пак сме двама,

усещам мириса на хладна влага,

тишината в мрака ме докосва,

блясъкът в очите ти ме омагьосва.

 

Страхувам се да не те изгубя,

да се скриеш завинаги в мъглата,

страхувам се от самотата,

знай, без тебе мъртва е душата.

 

Дланта ти пареща ме топли,

но ръката ти сякаш се готви

да ме напусне и следа да остави,

там във мрака да ме забрави.

 

Събуждам се, а сърцето крещи:

"Ела, мили, тук се върни!"

Поглеждам леглото,там си ти -

сън било е, а моето ангелче спи.

 

Страхувам се от този сън,

плаша се от мъглата вън,

страхувам се да не се събудя

и в реалноста да те изгубя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...