В нощта студена пак сме двама,
усещам мириса на хладна влага,
тишината в мрака ме докосва,
блясъкът в очите ти ме омагьосва.
Страхувам се да не те изгубя,
да се скриеш завинаги в мъглата,
страхувам се от самотата,
знай, без тебе мъртва е душата.
Дланта ти пареща ме топли,
но ръката ти сякаш се готви
да ме напусне и следа да остави,
там във мрака да ме забрави. ...